Журито на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов" присъжда отличието за 2025 г. на Теодора Димова.
Мотиви
Журито отличава цялостния принос на Теодора Димова към съвременната българска хуманитарна култура — нейното многостранно литературно творчество (романи, пиеси, есета) и последователното ѝ публично присъствие, насочено към защита на човешкото достойнство, паметта и моралния разговор в обществото. В своето писане Димова развива жив диалог с читателя, превръщайки художествения текст в поле за разпознаване на травми, състрадание и отговорност — идеали, съзвучни с духа на проф. Богдан Богданов за автономна, свободна и граждански ангажирана хуманитаристика. Нейният глас съчетава висока художествена мярка с гражданска чувствителност и умението да превежда личните и общностните кризи на езика на емпатията и надеждата. С настоящото решение журито утвърждава мястото на Теодора Димова сред водещите фигури, които разширяват пространството на смисъла в българския обществен и културен живот.
Коя е Теодора Димова
Теодора Димова (р. 1960, София) е една от водещите български писателки и драматурзи, дъщеря на Димитър Димов. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски" и специализира драматургия в Royal Court Theatre, Лондон. Автор е на романи като „Емине", „Майките", „Адриана", както и на редица пиеси, поставяни у нас и в чужбина. Романът ѝ „Майките" е отличен с Голямата награда за източноевропейска литература (Bank Austria / KulturKontakt, 2006) и е превеждан на множество езици. Паралелно с художествената проза Димова поддържа активен публичен глас – с есета и текстове за културата, паметта и моралните избори на съвременното общество. Нейни знакови романи от последните години са „Поразените", „Влакът за Емаус" и „Марма, Мариам". Пиесите ѝ се поставят на водещи български сцени и на международни фестивали, а прозата ѝ е превеждана на ред европейски езици. Димова е активен публицист с есеистични книги и участия в обществените дебати за памет, морал и гражданска отговорност. Биографията ѝ обединява висока литературна мярка и гражданска чувствителност – качества, които я утвърждават като значима фигура в съвременната българска хуманитарна култура.
